

Европейската Агенция по Околна среда излезе с доклад за вредното въздействие на текстилния сектор и предложение за спешни мерки за справяне със ситуацията. Повторната употреба отново е посочена като най-предпочитаният метод за оползотворяване на текстила, като се препоръчани конкретни мерки за нейното насърчаване в т.ч. намаляване или премахване на ДДС и подпомагане на търговците на употребявано облекло.
Представяме ви превод на краткия доклад. Пълният доклад можете да прочетете тук Textiles and the environment in a circular economy
Текстилът е много съществен за нашето общество, снабдявайки ни с дрехи, обувки, килими, пердета, мебели и т.н. за домовете, офисите и публичните сгради. В текстилната индустрия са заети милиони хора по цял свят, което я прави една от най-големите в световен мащаб и важна част от Европейските производствени индустрии. Текстилното производство и консумация обаче, причиняват значителни екологични, климатични и социални негативни последствия чрез използването на ресурси, вода, земя и химикали и изпускането на въглероден диоксид и замърсители.
Този доклад представя перспективата на Европейския съюз по отношение на вредите, нанесени от текстилната промишленост върху околната среда и климата и поставя рамките за това как кръговите бизнес модели и регулациите могат да помогнат за постигане на кръгова икономика в текстилните отрасли.
Ключови съобщения:
- Консумацията и производството на текстил са силно глобализирани, включвайки милиони производители и милиарди потребители по целия свят. В Европа в сектора са заети 1.7 милиона души, а европееца потребява средно по 26 кг годишно.
- През изминалото десетилетие цената на дрехите падаше успоредно с инфлацията, а всеки отделен артикул се потребява много по-кратко от преди.
- Вредите и влиянието от текстилната продукция върху околната среда и климата включват употребата на природни ресурси, земя, климатични промени и освобождаване на замърсители.
- Имайки предвид доставките към Европейския съюз, които тази консумация изисква, дрехите, обувките и домакинският текстил са четвъртия най-голям потребител на първични ресурси и вода (след храната, домакинствата и транспорта). Текстилната промишленост е втората по употреба на земя и петата по количества вредни въглеродни емисии.
- По голямата част от вредните въздействия, свързани с консумацията на дрехи, обувки и домакински текстил в Европа се появяват в региони от света, където основното производство се осъществява. Това са 85% от първичните суровини, 92% от изпозваната вода, 93% от земата и 76% от изпусканите вредни емисии.
- Намаляването на вредата от производството и консумацията на текстил, и междувременно запазването на икономическа и социална полза от него, изисква системна промяна в посока цикличност. За да се постигне това, се налага въвеждането на широкомащабни кръгови бизнес модели, подкрепени от ефективни политики, адресирани към материалите и дизайна, продукцията и дистрибуцията, употребата и повторната употреба, събирането и рециклирането. Това включва продуктова политика, еко такси, екологичен дизайн, разширена отговорност на производителите, етикетиране и стандартизиране.
1. Текстилната употреба и производство са силно глобализирани
Текстилният пазар е силно глобализиран и милиони производители и милиарди потребители от целия свят са въвлечени в така наречените линейни вериги на стойностите. Тези вериги – от извличането на суровия материал до производството, транспорта, консумацията и изхвърлянето на отпадъка – включва малко или никакво преизползване или рециклиране. От 1975г насам глобалното производство на текстилни материи почти се е утроило. Днес 60% от произвежданите материи за синтетични.
Полиестерът е най-широко използваната материя, произвежданa при въглеродно интензивни процеси, използващи повече от 70 милиона барела петрол всяка година. Останалите материи са предимно от памук, чието производство използва много земя и вода. През 2014 броя на дрехите произведени глобално възлиза на близо 14 нови артикула на човек.
В Европейския съюз има 171 000 компании в текстилната индустрия, в които работят 1.7 млн души. През 2017 в Европейския съюз се произвеждат 7.4 кг текстил на глава от населението, като потреблението е приблизително 26 кг. Това означава, че Европейския съюз е нетен вносител на текстил, предимно готови продукти от Азия.
Експортът от Европейския съюз се състои предимно от междинни текстилни продукти, като технически материи и висококачествени материи, в които европейската индустрия специализира (Фигура 1)

Между 1996 и 2018г цените на дрехите в Европейския съюз са паднали с около 30%, паралелно с инфлацията. От 2000г., европейците са поръчвали повече артикули дрехи, но са похарчили по-малко пари за тях. Бързата мода – скоростната смяна на модни линии и тенданции – предизвиква повишена консумация и намалява живота на дрехите.
Европейските консуматори изхвърлят около 11 кг текстил на човек на година. Експортът на употребявани дрехи – основно към източно европейските държави, Азия и Африка – е значителен и нарастващ. Употребяваните дрехи, които не се експортират, предимно биват изгаряни (чрез инсинерация) или депонирани на сметищата. Текстилното рециклиране е слабо.
2. Цената за текстила е много екологични, климатичнии социални проблеми
Вложените ресурси, както и екологичните и климатичните вреди от и в следствие на системата на текстилното производство се появяват на всеки етап: от производството на метериите и текстилните продукти до дистрибуцията и продажбата на дребно, употребата на текстила, събирането, сортирането и рециклирането, и при финалното управление на отпадъка. Вредите и влиянието от текстилната система включва употребата на ресурси, земя и химикали, както и изпускането на вредни емисии въглероден диоксид.
Употреба на ресурси
По отношение на общата употреба на на първични суровини, употребявани в Европейския съюз, във вид на дрехи, обувки и домакински текстил съставлява четвъртата най-вредяща екологично категория след храната, домакинствата и транспорта (Фигура 2). Този текстил е също така на 4то място по използване на вода.

Производството и използването на всички дрехи, обувки и домакински текстил, поръчани в домакинствата на Европейския съюз (EU-28) през 2017, изразходва около 1.3 т. суров материал и 104 кум. м. вода на глава от населението. Около 85% от тези първични материали и 92% от водата са използвани в други региони на света, а това са най-високите проценти от всички потребителски области.
Употребата на земя
По отношение на вредата от използване на земя в обърканата верига на стойностите при потреблението в Европейския съюз, дрехите, обувките и домакинския текстил представляват втората най-вредяща категория след храната, консумирана в Европейския съюз. По-голямата част от тази вреда се нанася извън Европейския съюз (93%) и е основно в следствие от производството на памук.
Емисии на парникови газове
Обръщайки се към вредите, свързани с климатичните промени, производството на текстил генерира около 13-15 тона CO2 за 1 тон произведен текстил. Обърканата верига на стойностите при дрехите, обувките и домакинския текстил, консумирани в Европейския съюз е на пето място по вреда по отношение на парниковите емисии. Негативния принос на тази категория е по-голям от следните категории (Фигура 3):
- Отдих и култира
- Напитки
- Здраве
- Ресторанти и хотели
- Комуникации

Производството и употребата на дрехи, обувки и и домакински текстил, използвани в Европейския съюз генерират емисии еквиваленти на 654 кг CO2 на човек през 2017. Само 25% от това количество се отделя извън Европейския съюз.
Химикали и замърсяване на водите
Процесите по производството на текстила включват употребата на голямо количество и разнообразие от химикали. Около 3500 субстанции се използват в текстилното производство. От тези, 750 са класифицирани като опасни за човешкото здраве и 440 – опасни за околната среда. Изчислено е, че около 20% от глобалното замърсяване на водата е причинено от боядисването и довършителната обработка на текстилните продукти, отразяващо се на здравето на работниците и на местното население.
При прането се изпускат химикали и микропластмаси в отпадните води на домакинствата. Изчислено е, че около половин милион тона от пластмасови микрофибри се освобождават в океаните годишно от прането на текстилни продукти на пластмасова основа.
Социални вреди и влияния
В допълнение към екологичните и климатични вреди, високо конкурентния и основно линеен бизнес модел води със себе си и сериозни социални последствия в Европа и извън нея. Това включва:
– ниските заплати;
– лошите условия на труд;
– неблагоприятна среда на труд във фабриките.
Избягването на доставчици извън Европа, които използват детски труд все още е предизвикателство за някои региони. В добавка, индустриалните инциденти, включващи и смъртни случаи, са редовни.
3. Бизнес модели и ефективни политики могат да спомогнат за кръгова текстилна икономика
Частните компании и обществените власти все по-често виждат потенциалните икономически, социални, екологични и климатични ползи от кръгова текстилна система. Напоследък се появиха кръгови бизнес модели, фокусиращи се върху кръгов текстилен дизайн, споделяне, рециклиране и преизползване на текстила.
Подобни бизнес модели не могат да се разрастват в изолация – необходима е промяна в цялата система, подкрепена от регулации и други политики.
През 2019 Европейската комисия определи текстилната индустрия като приоритетна за въвеждане на мерки за преход към кръгова икономика (виж доклада Sustainable products in a circular economy – Towards an EU product policy). Освен това новият президент на Европейската комисия обяви (виж Моят дневен ред за Европа), че „ще предложи нов план за действие за устойчиво използване на ресурсите, особено в интензивните в използването на ресурси сектори, каквито са текстилната промишленост и строителството“.
Обучението и промяната в поведението са важна част от промяната към кръгова текстилна икономика и трябва да се случват на всяко ниво в системата, за да доведат до резултат – от производството и транспортирането до потреблението и изхвърлянето.
Фондацията на Ellen MacArthur обяснява кръговата текстилна икономика като такава, която е
„ … възстановяваща и регенерираща по дизайн и осигуряваща ползи за бизнеса, обществото и околната среда. Система, в която дрехите, материите и влакната се поддържат на най-високо ниво на своята стойност по време на употреба и се въвеждат отново в икономиката след употребата, като никога не свършват като отпадък“
Европейската агенция за околна среда вижда кръговата икономика като такава, в която цикличността е осигурена на всяка фаза от живота на дрехата, включително материи, еко дизайн, производство и дистрибуция, употреба и съхранение, както и изхвърляне. Тя го описва по-подробно в доклада от 2019 Paving the way for circular economy: insights on status and potentials.
Фигура 4 илюстрира текстилната система и показва начини за кръгови бизнес модели, регулация и промяна в поведението на всяка фаза в жизнения цикъл на продукта.

Изборът на материали и дизайнът влияят на действието върху околната среда и климата от текстила и на вариантите за приключването на живота, които са възможни след това. Кръговите бизнес модели трябва да бъдат системно издигани и подкрепяни от политики, за да осигурят устойчив достъп до синтетични и естествени влакна, включително рециклирани и преизползване на материали. Когато се изгражда кръгова икономика за текстила, изборът на дизайн е ключът. Здравословни и чисти цикли на материята могат да бъдат подкрепени от:
- Регламентиране и политическа среда, насочени към изисквания за качество и безопасност
- Обществено търсене на устойчиви материи
- Етикиране и стандартизиране
Таксите за добиване на нови тъкани, биха могли да увеличат търсенето на използвани. Силен фокус върху устойчивостта в учебните програми в обучението по дизайн може да бъде силен стимул за промяна в дизайн културата. Разширената отговорност на производителите е опция, която вече се използва в други сектори, за да накара производителите да са отговорни към материалите, които избират по време на целия жизнен цикъл на продукта.
Масовите бизнес модели често разчитат на кратки производствени и консуматорски цикли и ниска цена на труда и материалите, причинявайки по този начин социални и екологични вреди. Кръговите бизнес модели трябва да бъдат систематично издигани и подкрепяни от политики, за да осигурят по-устойчиво производство в условия на:
- Справедливи условия на труд
- По-малко вредни емисии
- Ефикасност в употребата на ресурси
- Безопасна употреба на химикали
- Стандарти за означениея към потребителите чрез етикетите
Изхвърлянето и свръхпроизводството трябва да бъдат избягвани, чрез преминаване към производство по поръчка. Политически инструменти, като уеднаквени продуктови стандарти, изисквания за ефективност и етикиране, биха могли да подпомогнат този преход.
Във фазата на употреба, бизнес моделите би следвало да поощряват повторната и по-продължителната употреба, т.е. чрез подкрепяне на наемане, вместо купуване, платформи за споделяне, връщане и препродавне, магазини за втора употреба и чрез осигуряване на корекции и поддръжка. Икономически политически инструменти – под формата на такси, облагания и корекции в данъка добавена стойност – предлагат възможност да се намали употребата на първична суровина на глава от населеннието и да повлияе на динамиката на пазара за сметка на устойчив текстил и услуги за поддръжката му.
Увеличаването на употребата на зелени обществени поръчки за текстила може да бележи пътя към издигането на кръговите бизнес модели и да увеличи обществената осведоменост. Обучението на потребителите и използването на етикетите играе важна роля в поощряването на по устойчиво използване на текстил, като намалена консумация, по-дълга употреба и по-добра поддръжка (напр. чрез пране на по-ниски температури и избягването на сушенето в сушилни).
При събирането, рециклирането и третирането на отпадъците е важно кръговите бизнес модели да осигурят рециклиране и повторна употреба. Необходими са инвестиции, за да се осигури достатъчно капацитет. Политиката на Европейския съюз задължава страните членки да:
- Събират текстила отделно до 2025
- Гарантира, че събрания разделно текстил не се инсинерира или депонира.
Политиките също поощряват да се изградят системи за поправка и повторна употреба на текстил, за да не се стига до изхвърляне. Европейският съюз и националните политици трябва да обмислят бъдещите цели за управлението на отпадъците, разширената отговорност на производителите, разделното събиране и схемите за обратно приемане.
Кръговите бизнес модели, подкрепени от регулации и други политики, не би трябвало да се насочват само към цикличността в малък мащаб, но също и да стимулират системна промяна в цялата текстилна система към кръгова икономика, подхранвана от устойчиви и безопасни материали и продукти.
Източник: Textiles in Europe’s circular economy