Потреблението на текстил в Европа е на 4-то място по големина на въздействие върху околната среда и климата след консумацията на храна, жилища и мобилност. Преминаването към кръгова система за производство и потребление на текстил с по-продължителна употреба, повторна употреба и рециклиране може да допринесе за намаляване на тези въздействия, заедно с намаляване на общото потребление. Това е един от основните изводи в доклад на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС), който беше разпространен през февруари 2022 г., за да подпомогне финализирането на Стратегия на Европейския съюз за устойчив текстил, която се очаква за бъде публикувана в края на март 2022 г.
Пълният доклад „Текстил и околна среда: Ролята на еко-дизайна в кръговата икономика на Европа“, може да бъде намерен на страницата на Европейската агенция за околна среда:
“Textiles and the environment: The role of design in Europe’s circular economy”.
Ето и някои от ключовите изводи на Доклада:
През 2019 г. секторът на текстилните изделия и облеклото в ЕС е бил с оборот от 162 милиарда евро, наетите на работа са над 1,5 милиона души в 160 000 компании. Както и в много сектори, между 2019 и 2020 г., кризата с COVID-19 е намалила оборота с 9% за текстилните изделия като цяло и със 17% за облеклото.
През 2020 г. потреблението на текстилни изделия в Европа е на 4-то място като въздействие върху околната среда и изменението на климата от гледна точка на глобалния жизнен цикъл. По отношение на въздействие върху използването на водата и земята е 3-тото най-голямо въздействие, за в използването на суровини и емисии на парникови газове е на 5-то място.
За да се намали въздействието на текстилните изделия върху околната среда, преминаването към кръгови бизнес модели, включително кръгов дизайн, е от решаващо значение. Това ще изисква иновации в технически, социални и бизнес модели, както и промяна в поведението и политическа подкрепа.
Този тип дизайн на продуктите е важен способстващ фактор за реализиране на прехода към устойчиво производство и потребление на текстилни изделия чрез кръгови бизнес модели. Фазата на проектиране играе критична роля във всеки от четирите пътя за постигане на кръгов текстилен сектор: дълъг експлоатационен живот и издръжливост; оптимизирано използване на ресурсите; събиране и повторно използване; и рециклиране и употреба на материали.
Европейската агенция за околна среда включва и конкретни анализи по отношение на повторната употреба:
…….
Събиране и повторно използване
Третият основен път към повишен кръгов характер на бизнес модела при текстилните системи се фокусира върху удължаването на срока на експлоатация на текстилните изделия след първия потребител. Бизнес моделите, изградени около събирането и препродажбата на текстилни изделия, имат за цел да използват остатъчната стойност чрез събиране на изхвърлени продукти и подготовката им за повторно използване (Европейска агенция за околна среда, 2021a).
Събирането и препродажбата на използвани текстилни продукти може да привлече нови групи клиенти, да повиши лоялността на клиентите, да демонстрира корпоративна отговорност и да генерира допълнителни приходи за търговски марки или производители. Въпреки това, различни условия определят успеха на този модел, като например имиджа на търговската марка, стила и зрелостта на пазара, както и високото качество на продукта (Хемкхаус и съавт., 2019 г.). В резултат на това всички принципи или насоки за проектиране на продукти, свързани с дизайн за дълъг експлоатационен живот и издръжливост, са приложими и към този кръгов бизнес модел.
Освен качеството на продукта, видът на продукта също оказва влияние върху потенциала за повторно използване. Бебешките или детските дрехи обикновено се използват само за кратък период от време, което ги прави по-малко податливи на износване. В резултат на това, тези видове продукти често се продават в магазини за дрехи втора употреба или се даряват за повторно използване. През 2020 г. повече от 80% от най-продаваните дрехи на платформата за дрехи втора употреба Vinted във Франция са били от марката Petit Bateau, френски производител на бебешки и детски дрехи (Statista, 2021 г.). Освен бебешките и детските дрехи обикновено се продават и изделия от луксозни марки, дизайнерски или винтидж изделия за повторно използване (Европейски тематичен център за отпадъци и материали в зелената икономика, 2021a).
Разбирането на поведението на потребителя и неговото отношение и мотивация към изхвърлянето на текстилни изделия е важен фактор в този модел, тъй като това определя начина, по който трябва да бъде създадена система за събиране, кои партньори (напр. логистичен партньор) са важни и как се използват привлечените средства от събирането и обработката (WRAP, 2021 г.). Повишената информираност на потребителите и удобните схеми за събиране, независимо дали чрез контейнери на улицата, от врата до врата, в магазин или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, могат да насърчат потребителите да предават своите текстилни отпадъци на схеми за събиране (Европейски тематичен център за отпадъци и материали в зелената икономика, 2021a; WRAP, 2021 г.). Особено информация за това какво се случва със събраните текстилни изделия и предлагането на стимул, напр. ваучер за отстъпка мотивира потребителите да използват услуги за обратно събиране (WRAP, 2021 г.). Въпреки това, такива ваучери за отстъпка могат да увеличат нивата на събиране за повторно използване, но също така могат да насърчат увеличеното потребление на нови ресурси, тъй като потребителите освобождават място в гардеробите си (Европейски тематичен център за отпадъци и материали в зелената икономика, 2021a; Кьолер и съавт., 2021 г.).
Проучване на ING от 2020 г. показва, че около 20% от потребителите редовно купуват употребявани дрехи, което означава, че участието в пазарите на употребявани дрехи като цяло все още е ниско. Особено по-млада група потребители, по-специално Поколението Z33 и Поколение Y34, задвижват пазара на дрехи втора употреба. От тези възрастови групи повече от 40% са пазарували облекло, обувки или аксесоари втора употреба през последните 12 месеца (ThredUp, 2021 г.). Тези групи се възползват от онлайн платформите C2C (потребители към потребители), за да предлагат и купуват употребявани дрехи с минимални усилия (ING, 2020 г.). Кризата с COVID-19 е увеличила популярността на тези платформи, които също ще се възползват от по-нататъшното нарастване на пазара за дрехи втора употреба, за който се очаква да има комбиниран годишен темп на растеж от 15 % до 20 % в световен мащаб през следващите пет години (Boston Consulting Group, 2020 г.). Въпреки че това увеличено повторно използване от потребител към потребител е полезно от гледна точка на кръговата икономика, то отклонява фракцията за повторно използване с висока стойност от схемите за събиране и сортиране, което силно влияе върху рентабилността (Кьолер и съавт., 2021 г.). В резултат на това трябва да бъдат въведени правилните политики и стимули, за да може икономиката да работи.
Способстващите фактори за реализиране на политиките, необходими за успешното приемане на бизнес модели за събиране и повторно използване, включват специфични разпоредби по отношение на транспорта и търговията на събрани текстилни изделия и установяване на по-конкретни цели за (подготовка за) повторно използване. Освен това, важни способстващи фактори за реализиране са и регулаторни стимули като например ДДС или намаления на данъци върху дейности за повторно използване и екомодулирани схеми за разширена отговорност на производителя за набиране на финансиране за подкрепа на инвестициите в капацитет за събиране и повторно използване и рециклиране (Коалиция от държави за стандарти за опазване на околната среда, 2021 г; Европейски тематичен център за отпадъци и материали в зелената икономика, 2021a ).
33 „Поколение Z“ обикновено се използва за обозначаване на хора, родени между 1995 и 2010 г.
34 „Поколение Y“ обикновено се използва за обозначаване на хора, родени между 1980 и 1995 г. Доклад на Eionet – Европейски тематичен център за кръговата икономика и използването на ресурси 2022/2 38
Рециклиране и повторно използване на материали
Докато предходните (в Доклада) пътища се фокусират върху „забавянето на цикъла“, чрез намаляване на използването на ресурси и удължаване на срока на експлоатация на текстилните изделия, този последен кръгов бизнес модел позволява „затваряне на цикъла“, като превръща отпадъчните текстилни изделия в суровина за нови вериги за производство на текстилни изделия. Повторното използване на материалите може да се извърши на нивото на тъканта чрез преработка, също често наричана „ъпсайклинг“ (превръщане на излишни или овехтели материали в нови, с по-добро качество и отношение към околната среда), и на нивото на влакното чрез рециклиране. И двете водят до намаляване на нуждата от първични суровини и намаляване на генерирането на текстилни отпадъци (Европейска агенция за околна среда, 2021a).
Въпреки интереса на широк кръг от заинтересовани страни, възможността за рециклиране на текстилни изделия рядко се взема предвид в процеса на проектиране (Уотсън и съавт., 2017 г.). Поради специфични функционални нужди (например придаването на разтегливост), естетически причини (например използване на щампи или слоеве) или икономически причини (например смесване на естествени влакна с по-евтини синтетични влакна), се дава приоритет на други съображения в процеса на проектиране пред дизайна за рециклиране. Това води до почти една трета от всички текстилни отпадъци, които са неподходящи за рециклиране от влакна към влакна (Кьолер и съавт., 2021 г.).
Особено при механичното рециклиране на текстилни изделия все още има технически предизвикателства като например химични вещества като багрила и покрития, които не могат да бъдат отстранени, и скъсяване на дължините на влакната, което прави по-трудно преденето на прежди. Меланжираните тъкани или материали също са основна бариера за рециклирането на влакна към влакна. Особено високото съдържание на еластан прави продукта труден или невъзможен за рециклиране. Въпреки това, разнообразни иновативни технологии за рециклиране от влакна към влакна възникват в различни мащаби. Въпреки че много от тях все още не са функциониращи в пълен промишлен мащаб, някои се очаква да разширят значително капацитета си през следващите няколко години (Кьолер и съавт., 2021 г.). Това обаче усложнява определянето на специфични изисквания за дизайна за рециклируемост, тъй като продукти, които не са (напълно) рециклируеми днес, могат да бъдат утре. Принципите или изискванията за рециклируемост трябва да се вземат предвид при леснодостъпна настояща технология (Коалиция от държави за стандарти за опазване на околната среда, 2021 г.).