ДО 
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

       Изх. № 6/24.08.2020 г.

СТАНОВИЩЕ

 

Относно: Проект на Решение на Министерския съвет за приемане на Закон за изменение и допълнение на Закон за управление на отпадъците, публикуван на 05.08.2020 г. за обществено обсъждане на Портал за обществени консултации

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ МИНИСТРИ,

 

            Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба е юридическо лице с нестопанска цел, обединяващо и представляващо повече от 40  преработватели и търговци на дрехи втора употреба. Нашите членове осъществяват дейност не само в България, но и в други държави-членки на Европейския съюз, в т.ч. Германия, Холандия, Дания, Швеция, както и в трети страни, сред които Швейцария и САЩ. Членовете на сдружението имат дългогодишен опит и натрупана експертиза в областта на разделното събиране и оползотворяване на отпадъци от текстилни продукти, подготовката им за повторна употреба и тяхната пазарна реализация като дрехи и обувки втора употреба. Асоциацията е член на Българската стопанска камара, на Европейската конфедерация на рециклиращите индустрии (EuRIC) [1], на Бюрото по международно рециклиране (BIR) [2], както и на Германо-българската индустриално-търговска камара.

            В определения срок представяме и молим да вземете предвид настоящото становище по публикувания на 05.08.2020 г. в Портала за обществени консултации проект на Закон за изменение и допълнение на Закон за управление на отпадъците, обн. ДВ, бр. 53 от 13 юли 2012 г.

 

  1. I. Предлагаме да отпаднат § 14, т. 1, § 21, т. 1, б. „а“, § 35, § 36 и § 37, от ЗИД на ЗУО.

С посочените разпоредби се въвеждат:

– отговорност на кметовете на общини за разделно събиране на територията на общината на текстилни битови отпадъци (§ 14, т. 1 – доп. на чл. 19, ал. 3, т. 6 от ЗУО);

– публичен регистър на лицата, пускащи на пазара обувки и текстил (§ 21, т. 1, б. „а“ – доп. на чл. 45, ал. 1, т. 5 от ЗУО);

– условия за издаване на разрешения на организации по оползотворяване на отпадъци от обувки и текстил (§ 35 – изм. на чл. 82, ал. 1, т. 2 от ЗУО; § 36 – нов чл. 84а; § 37 – изм. на чл. 85, ал. 1, 2 и 3 от ЗУО).

 

Мотиви:

Считаме, че необосновано се прибързва с включването в българското законодателство на изискването на Директива (ЕС) 2018/851 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. [3] за въвеждане на разделно събиране на отпадъци от текстил.

Съгласно § 12 от Директива (ЕС) 2018/851 от 30 май 2018 г. държавите-членки въвеждат разделно събиране на текстил, считано от 01 януари 2025 г. С оглед на това, България разполага с повече от четири години за изпълнение на това свое задължение. От Мотивите, Доклада и Частичната предварителна оценка на въздействието към законопроекта не става ясно какво налага преждевременното и прибързано приемане на тази нормативна уредба, без да са проведени обществен дебат и експертно обсъждане относно вида и характера на мерките, чрез които България следва да изпълни това свое задължение.

През 2021 г. Европейската комисия планира приемане на стратегия на Европейския съюз за текстилните изделия, изготвена с помощта на производителите и други заинтересовани страни. Целта на тази стратегия е да се укрепи промишлената конкурентоспособност и иновациите в сектора, да се стимулира пазарът на ЕС за устойчиви и кръгови текстилни изделия (включително пазарът за повторна употреба на текстил), да се предприемат мерки във връзка с „бързата“ мода и да се насърчат нови бизнес модели. Част от планираните марки включват осигуряване на насоки за постигане на поставените цели за разделно събиране на текстилни отпадъци и създаване на стимули за сортирането, повторната употреба и рециклирането на текстилни изделия [4]. При определяне на националните мерки, чрез които България възнамерява да изпълни задължението си за въвеждане на разделно събиране на текстил, считано от 01 януари 2025 г., е препоръчително да се съобрази стратегията на ЕС за текстилните изделия и дадените от Европейската комисия насоки във връзка с разделното събиране на текстил и въвеждането на стимули за сортиране, повторна употреба и рециклиране на текстилни продукти.

Предстои приемане от другите държави-членки на национални мерки за изпълнение на задължението за разделно събиране на текстилни отпадъци, произтичащо от Директива (ЕС) 2018/851 от 30 май 2018 г. България би могла да почерпи опит и добри практики от приетите в другите държави-членки мерки и политики за въвеждане на разделно събиране на текстил.

Освен това, предоставеното от европейската директива по-дълго време за въвеждане на разделно събиране на текстил, дава възможност за провеждане на експертна дискусия и широко обществено обсъждане с участието на всички заинтересовани страни с цел постигане на обществен консенсус за мерките, чрез които България би могла да изпълни задълженията си, произтичащи от европейското законодателство. Това би позволило да се  съобрази натрупаният опит от дейността на организациите по оползотворяване при управлението на други потоци отпадъци, да се анализират и обсъдят други възможни решения, да се отчетат екологичните, икономическите и социалните последици на различните варианти и да се избере най-подходящото и ефективно за България решение.

Считаме, че по този начин може да се постигне по-добро качество на предприетите от България мерки, да се осигури съответствие с европейските изисквания, сближаване на българската нормативна уредба в областта на текстилните отпадъци с тази на другите държави-членки, да се избере най-доброто за България решение, както и да се избегне необходимостта от последващи промени в националното законодателство с цел отстраняването на допуснати грешки и несъответствия.

  1. II. Предложения за промени в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците /ЗУО/

 

            В случай, че не се приеме предложението ни по т. I за отпадане от законопроекта на разпоредбите, въвеждащи разделно събиране на текстил, и свързаните с тях разпоредби, уреждащи разширена отговорност на производителя за отпадъци от обувки и текстил, предлагаме следните конкретни изменения в предложения законопроект:

  1. Предложение за допълнение на чл. 14, ал. 1 от ЗУО

В чл. 14, ал. 1 се добавя второ изречение: „Изречение първо не се прилага за лицата, пускащи на пазара обувки или текстил втора употреба.“

След допълнението разпоредбата придобива следната редакция:

Чл. 14.  (1) Лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, отговарят за разделното им събиране и третиране, както и за постигане на съответните цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1. Изречение първо не се прилага за лицата, пускащи на пазара обувки или текстил втора употреба.

  1. Предложения за промени в § 21, т. 1, б. „а“ от ЗИД на ЗУО (чл. 45, ал. 1, т. 5 от ЗУО)

            Предлагаме в § 21, т. 1, б. „а“ от ЗИД на ЗУО след „лицата, които пускат на пазара“ да се добави „неупотребявани“.

След изменението разпоредбата придобива следната редакция:

  • 21. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения:
  1. В ал. 1:

а) Създава се нова т. 5:

„5. лицата, които пускат на пазара неупотребявани обувки и текстил;  

Мотиви за предложенията по т. 1 и 2:

Целта на направените предложения е да се изключат от обхвата на разширената отговорност на производителя лицата, пускащи на пазара дрехи, обувки и други текстилни продукти, които са втора употреба. Това са текстилни продукти, които вече са били пуснати на пазара като неупотребявани, събрани са разделно и са подложени на обработка с цел подготовката им за повторна употреба.

Според Новия план за действие относно кръговата икономика от 11.03.2020 г. на Европейската комисия повторната употреба на продуктите има ключово значение за постигане на неутрална по отношение на климата, конкурентоспособна, кръгова икономика с ефективно използване на ресурсите и удължаване на жизнения цикъл на продуктите, които са по-устойчиви и екологосъобразни. Моделът на кръгова и нисковъглеродна икономика се очаква да създаде съществени екологични, икономически и социални ползи за обществото. Стимулирането на пазара на Европейския съюз за устойчиви и кръгови текстилни изделия, включително пазарът за повторна употреба на текстил, е една от основните цели на европейската политика в областта на текстилните изделия [5].

В този смисъл са и разпоредбите на Директива (ЕС) 2018/851 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. [6], транспонирана с настоящия законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. Според мотивите на тази директива предотвратяването на отпадъци е най-ефикасният начин за подобряване на ресурсната ефективност и за намаляване на въздействието на отпадъците върху околната среда. Поради това е важно държавите-членки да предприемат подходящи мерки за насърчаване увеличаването на продължителността на живота на продуктите и повторната им употреба, включително чрез създаване и подкрепа на мрежи за повторна употреба и за ремонт, стимулиране на повторната употреба на продуктите и платформите за споделяне.

Йерархията на отпадъците по чл. 4 от Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците дава приоритет на предотвратяването, включително повторната употреба, и на подготовката за повторна употреба на отпадъците пред тяхното рециклиране или друго оползотворяване. Една от целите на Директива (ЕС) 2018/851 е да се избегне третирането на отпадъци, при което се задържат ресурси на по-ниските нива на йерархията на отпадъците и да се увеличат процентите на подготовка за повторна употреба [7].

В съответствие с целите и приоритетите на европейската политика в областта на текстила и отпадъците от текстил, България следва да вземе мерки за насърчаване на пускането на пазара и потреблението на обувки и текстил втора употреба като част от националната политика за предотвратяване на образуването на отпадъци и увеличаване на продължителността на живота на текстилните продукти. С оглед на това, считаме, че лицата, пускащи на пазара употребявани обувки и текстил следва да бъдат изключени от обхвата на схемата за разширена отговорност на производителя.

  1. Предложение за изменение на § 35 от ЗИД на ЗУО (чл. 82 от ЗУО)

            3.1. Предлагаме в чл. 82, ал. 1, т. 3 от ЗУО след „НУБА“ да се сложи запетая, да се заличи думата „и“ и след думите „излезли от употреба гуми“ да се добави „и отпадъци от обувки и текстил“.

След промяната разпоредбата чл. 82, ал. 1, т. 3 от ЗУО придобива следната редакция:

  1. за организациите за оползотворяване на НУБА, излезли от употреба гуми и отпадъци от обувки и текстил – 100 000 лв.;

           

3.2. В случай, че предложението по т. 3.1. не бъде прието, правим следното предложение:

Предлагаме в чл. 82, ал. 1 от ЗУО да се създаде нова т. 3 с посоченото по-долу съдържание, а настоящите т. 3 и 4 да станат съответно т. 4 и т. 5.

Чл. 82 (1) Размерът на банковата гаранция по чл. 81, ал. 4, т. 9 е:

  1. за организациите за оползотворяване отпадъци от обувки и текстил – 250 000 лв.;

 

Мотиви към предложенията по т. 3.1. и т. 3.2.:

В законопроекта се предвижда банковата гаранция за организация за оползотворяване на отпадъци от обувки и текстил да е в размер на 500 000 лв., в същия размер като за организации за оползотворяване на отработени масла.

Същевременно, в Мотивите към законопроекта, Доклада и Частичната предварителна оценка на въздействието липсва финансова или друга обосновка на определения размер на банковата гаранция за организации за оползотворяване на отпадъци от обувки и текстил. С оглед на това, не става ясно по какви съображения и въз основа на какви факти и изчисления банковата гаранция е определена в размер на 500 000 лв.

С настоящото предложение банковата гаранция за организация за оползотворяване на отпадъци от обувки и текстил се определя в размера, предвиден за организации за оползотворяване на излезли от употреба гуми по чл. 82, ал. 1, т. 3 от ЗУО, а именно в размер на 100 000 лв. Евентуално, в случай, че това предложение не бъде прието, се предлага гаранцията да бъде в размер на 250 000 лв. По този начин се отчита обстоятелството, че отпадъците от обувки и текстил са неопасни отпадъци, което обосновава по-нисък размер на банковата гаранция, в сравнение с банковата гаранция за организациите по оползотворяване на отработени масла, които са опасни отпадъци.

 

 

  1. Предложение за изменение на § 36 от ЗИД на ЗУО (чл. 84а от ЗУО)

Предлагаме чл. 84а, ал. 1 от ЗУО (§ 36 от ЗИД на ЗУО) да се измени по следния начин: „1 000 000 жители“ да се замени с „500 000 жители“.

След изменението разпоредбата придобива следната редакция:

Чл. 84а. (1) Организацията по оползотворяване на отпадъци от обувки и текстил представя към заявлението по чл. 81, ал. 2 сключени предварителни писмени договори с не по-малко от 10 общини, с които се гарантира предоставяне на разделно събиране на население не по-малко от 500 000 жители.  

           

            Мотиви:

В Мотивите към законопроекта, Доклада и Частичната предварителна оценка на въздействието не са изложени съображения за изискването при организации по оползотворяване на отпадъци от обувки и текстил обхванатото население да е не по-малко от 1 000 000 жители.

Практиката в другите европейски държави показва, че отпадъците от обувки и текстил, подобно на отпадъците от опаковки, се събират основно чрез улични контейнери и чрез обратно приемане на мястото на продажба. С оглед на това,  изискването за обхванато население за организациите по оползотворяване на отпадъци от обувки и текстил следва да е сходно на изискването за организациите по оползотворяване на опаковки, а именно обхванато население да е не по-малко от 500 000 жители.

 

 

            УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

             УВАЖАЕМИ МИНИСТРИ,

 

 

            Надяваме се настоящото становище да бъде взето под внимание при вземането на решение от Министерски съвет относно обхвата и съдържанието на публикувания на 05.08.2020 г. за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закон за управление на отпадъците.

           

 

                                                 С уважение:

                                                                                                             /Севдалин Спасов/

[1] The European Recycling Industries’ Confederation

[2] Bureau of International Recycling

[3] Директива (ЕС) 2018/851 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците;

[4] „Нов план на Европейския съюз за действие относно кръговата икономика. За по-чиста и по-конкурентоспособна Европа”, обявен на 11.03.2020 г., и приложението към него.

[5] Точка 3.5. от „Нов план за действие относно кръговата икономика. За по-чиста и по-конкурентоспособна Европа“, Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 11.03.2020 г.;

[6] Директива (ЕС) 2018/851 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците;

[7] § 41 от мотивите на Директива (ЕС) 2018/851 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците;

„Асоциация на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба“ е сдружение с нестопанска цел, което обединява предприятия с предмет на дейност преработване на и търговия с текстилни материални, предназначени за повторна употреба.